През осемдесетте години все още живеехме с Паруш във Велико Търново.Един ден минавахме с градския автобус край кино "Полтава".Имаше огромен плакат за филма "Разяреният бик".До нас едни момченца, около деветгодишни, видяха плаката и въодушевено коментираха:"Ехаа, ще дават "Разсеяният бик", ще го гледамеее!"С Паруш прихнахме и цял ден си припомняхме случката.Колко малко ни трябваше да сме щастливи - дочута дума, дребен жест, поглед, чаша вино...